Не ме съди! Така умея да обичам –
разтърсващо, копнежно, до полуда.
Не съм от тихите жени,
когато любовта в сърцето ми бушува.
Когато цялото море пригалва ме без свян
с най-синьото от сините си приливи.
А във косите ми разпръсква синева
и лунена пътечка... по която да притихвам.
Не ме съди! Взривявам тишини!
Насищам ги с нестихващо вълнение.
Но знаеш ли, че слънчевата ми душа,
така умее само тебе да обича?