yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
Sep 5, 2015, 8:07 PM

Не ме съди 

  Poetry » Love
549 0 4

                                                              Не ме съди

 

 

Не ме съди, че съдбата ме дари

с нежни чувства в есента ми.

Не гледай издълбаните бразди в лицето.

Гали душата ми в дошлата есен.

Гали ме с препълнени от обич очи.

Мен още ме изгаря отминалото лято.

Времето така е пожелало

да прати сребро в моите коси.

Сърцето ми остава в ранна пролет,

целувай с устни моите дни

и аз ще разцъфна като цвете.

Нека дъжд и огън да ме докосват.

Да събуждат детето в мене,

 а ти с поглед невинен ме нарисувай

и огньове силни подклади.

Не питай! Не искам да знаеш!...

Как се чувствам и колко ме боли!

В стихове ще напиша и оставя

децата ми да знаят за есенната ми любов,

за нейната радост и трепет,

за обичта, която превръща ме в пепел,

за парещия дим в душата.

Да, аз моля все още не ме съди!.....

© Йонка Янкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??