Не ме убивай, любов! Не, не не ми го отнемай! Душата ми вече е празна, щом обичта му друга открадна. Сърцето ми вече се пръсна в мига щом той ме напусна. Ръцете ми вече не чувстват, щом не могат да го прегръщат. Очите ми вече са слепи, за друг няма да имам очи. Не ме убивай, любов! Едничко си имам. Не ми го отнемай! Как да дишам без душа? Как да обичам без сърце? Как да прегръщам без ръце? как да погледна в чуждо лице? Ти не ме послуша,любов. Защо така ме намрази? Сега си отивам, любов. Но нека поне спомен за мен да запази.