Замислена стоя в нощта,
пред мен догаря пак свещта,
за теб си спомням в този миг,
в сърцето ми е твоя лик.
За дружбата ни вярна аз
редя слова, че и на глас
ти казвам: "Моля те, прощавай,
мрази ме, но не ме забравяй!"
Да мразиш? Толкова неща
разкрих на твоята душа.
Красиви? Да - любов и смях,
но подло аз се подиграх ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up