Дните черни нареждат се отново пред мен...
Животът безпощаден сякаш ме следи!
Без теб утеха не намирам дори и в празничните дни!
Броя минутите страшни, в които не знам къде си ти.
Без теб не мога да живея - а от истина така боли!
И не зная как ще оцелея без теб в следващите дни.
Нима стиховете прости ще те върнат пак при мен - дали?
Моля те, любими, не ме забравяй ти,
аз не ще успея - ЧАСТ ОТ МЕН СИ ТИ!