Не ме забравяйте. Ще идвам рядко.
Поезията ми не е река.
Тя идва в битието ми на капки.
Не мога непрестанно да тека.
Събирам си я в шепите с години.
Прецеждам я. Зареждам я с озон.
Понякога я чакам да изстине.
Друг път да дойде нейният сезон.
И само щом изригне ненадейно,
спонтанно, безогледно, като вик,
тогава съм щастлива, че живея.
Но колко рядко идва този миг. ...