Jul 16, 2007, 2:04 PM

не ме запомняй... 

  Poetry
723 0 8
Не ме запомняй, не сънувай!
По мен не страдай никога,
когато веят ветровете, полюшват
листите от нежност на брезите.
Разказват им за обичта на времето,
за слънце, за морета, за небето,
за тихото копнение на струните,
докоснати в моление от пръстите.
Не ме запомняй мен самата, като бреме,
оставило след себе си неволи,
в измитото на облаците в дъждовете,
със капките изливай ме във минало.
Не ме сънувай мене, като спомен
кошмарен, с вик, откъснат от нощта,
защото аз съм лъч от нежност синя,
при теб ще идвам тихо в утринта.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??