Не ми беше нужно...
Не ми беше нужно небе,
щом можех да се взирам в твоите очи.
Ти беше слънцето във мрака,
не ми трябваха звезди.
Не исках свежестта на утринна роса,
когато усмивката ти бе по-ведра от изгряваща зора.
Не ми бяха нужни пролетни цветя уханни,
щом ароматът ти бе по-хубав от този на кокичетата ранни.
* * *
Сега бих избрала облаци и мрак, и студ
пред твоите стъклени очи, помътнели от омраза... ...