Мълчи! Не ми повтаряй, че съм знаела,
че трябвало да знам как ще я караме…
Да, зная, знаех още от началото,
че ще е трудно по минути да открадваме.
Разбирам, че развалям твойто настроение,
тревожа ти спокойствието с думите.
Знам, трябва да те пазя от вълнения…
Добре! Не ми го казвай пак, не чуваш ли?!
Да... Кратки срещи, тайничко сбогуване…
Пречистващи сълзи покрай разделите…
Как да преглътна колко ни е хубаво,
щом все за нас не ни остава време?!