Не ми се карай, татко, че сгреших.
Та кой ли на петнайсет не греши,
кой може на петнайсет да е тих,
спокоен и послушен. Ти реши,
че вече прекалявам, но нима
виновна съм, че просто днес живея,
че днес съм млада. Моята вина
е, татко, че неистово копнея
по-бързо да открия този свят,
дори когато той е неприветен,
защото съм сега разцъфнал цвят
и слънцето за мене днеска свети.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up