Белият лист ме призова
да напиша стих,
погледнах го едва
и на кълбо се свих.
Не можех. Не и сега,
ужасно глава ме боли,
властва над мен празнота,
зле ми е и ми се спи.
Вирус ме хвана,
не се чувствам добре,
вратът ми се схвана,
а гърлото червено боде,
сякаш в него са се забили
смъртоносно отровни стрели,
нямам никакви сили,
не ми се твори.
© Богдана Маринова All rights reserved.