Изваях те до съвършенство във мечтите си
и неприлично дълго те сънувах,
познах те, без да искам, по ресниците,
които подсъзнателно рисувах.
Потънах неусетно във очите ти,
по дъното на океана плувах,
блестят особено красиво мидите,
когато забранен е уловът.
А тази болест всеки я познава,
все още тичам в сънищата боса,
лекува се със билката Забрава,
не ми задавай повече въпроси.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up