Отправям се към изхода за сетен път
и пак обръщам се назад, защо - не знам,
опитвам се да те погледна за последен път,
и чувствам, две очи ме чакат там.
Не мога да докосна дръжката с замах,
ръката ми трепери от уплаха,
не искам да забравям общия ни смях,
ехото пробива ме в стомаха.
Ти страдаш сам, почти отчаян,
неподозиращ даже колко ме боли,
аз виждам те - съвсем замаян,
искам, но не знам кога да спра дори. ...