Не мога без душата

Sep 28, 2018, 12:46 AM

Poetry » Other

425 2 5

Листата ще разровя – октомврийски,

опадали след ледена слана.

И втренчен, гладен като за огризки,

ще търся сляпо своята душа.

Дали мъглите, стиснали простора,

попречиха ми да я видя аз?

Дали неблагодарни, злостни хора,

отнеха ми я с неприкрита страст?

Не мога без душата да живея,

макар че носи в себе си тъга.

Не се научих – даже не умея,

да действам само с разум и глава.

Душата ми солта е на живота,

подправката на всеки земен ден.

Не съм от тези, дето със охота,

не чувстват болка, има ли сломен!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

dansyto (Данаил Таков)

2018-10-03T07:37:08+03:00

Благодарско Еси! Поздрави - да имаш прекрасен октомври
Веси_Еси (Еси)

2018-10-01T09:48:54+03:00

Поздравления, Дани! Прекрасна поезия!
dansyto (Данаил Таков)

2018-09-30T10:50:18+03:00

Поздрави от мен Илияна, Таня, Владо! Има ли поезия без душа?! Благодаря ви, че коментирахте
xubavka (Таня Чардакова)

2018-09-28T07:30:28+03:00

Хареса ми! Поздрави!
LiaNik (И.К.)

2018-09-28T06:35:28+03:00

"Душата... подправката на всеки земен ден"...!!! Тези рими са като изригнали от мен! Благодаря ти, бъди такъв поет, човек , приятел не спестяващ нищо, но пък искрен си на думите ваятел. Поздрави!