Регина (Радост Даскалова)
374 1425
Apr 14, 2009, 10:33 AM  

Не мога да бъда икона 

  Poetry » Other
1119 0 16
Прости ми! Не мога да си обуздавам мустангите
и вятърът все ми се щура в главата.
Безсилни са даже да ме укротяват и прангите,
които животът резонно ми мята.
Забила съм нокти във хълбока див на годините,
и все не допускам мига да порасна.
Издрах те до кръв. Вече знам. Извини! Непростимо е,
че шарят очите ми грешни и бясни.
 
А исках да се преброявам неделна по пръстите,
домашна и кротка - сълза на кошута...
От дяволи все не мирясвам и все съм си същата - 
река, цяла в бързеи, стръмна и луда.
 
Прости ми, че ден не повтарям и остра е скулата
която разпъва ми лунния залез,
че още ме викат нехайно разгърдени улици,
че още дъхът ми е стреснат и палещ,
че вечно витая не в три, а в петте измерения,
че имам мечти - все на паша по склона...
 
Разбирам. Прости ми за всичкото твое търпение!
За жалост... не мога да бъда икона.
 
Радост Даскалова

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??