Стъпало, второ, трето...
Куфарът ми празен е почти
и ето, качвам се във влака,
няма във очите ми сълзи
Разбираш ли ме, искам да се махна?!
Не ме моли, не ме мрази.
Не заминавам от уплаха,
не заминавам, защото ме боли
Простих ти вече! Не мога да се сърдя.
Не мога да те гледам безразлично,
не мога от сърцето си да те пропъдя...
Но не мога да издържам вече! ...