Не мога да повярвам, че се случваш,
че лятото отново има смисъл,
че вятърът до вчера беше скучен,
а днес е очарован и е писал
по дланите на сляпото ми утро,
по порива на топлия ми дъх,
по вярата, която все е трудна,
по стъпките на късния ми път,
по пясъчния стон на обичта ми,
по сънената болка на деня,
по тихите акорди на съня ми,
по парещия полъх на страстта… ...