Не мога да повярвам, че те има...!
В коралите от спомени отнесен,
аз гаснех мълчаливо до безименност,
с упойката на бяла смърт унесен...
Над моето дихание цъфтяха
цветя от скреж на толкова въпроси.
А мислите набъбнало мълвяха
случайни отговори - късни и износени.
Комарите на времето се впиваха
с хаботчетата от кръвта червени.
Събираха я, после я преливаха
на вечността във жилестите вени... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up