Аз имам само мигове от тлен,
една душа в небе от херувими.
Да нося смъртно болката във мен
и все да сричам нежното ти име.
Аз плача денем с ручеи живот,
рисувам теб в море от замечтаност.
И пак блестиш в копнежния ми зов,
в очите ми от обич тъй сияеш.
Ти молиш Бог за сетния си бряг,
но после с дъх в съня ще се завърнеш.
Защото идат спомени от свят,
без който аз не мога да си тръгна!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up