Аз имам само мигове от тлен,
една душа в небе от херувими.
Да нося смъртно болката във мен
и все да сричам нежното ти име.
Аз плача денем с ручеи живот,
рисувам теб в море от замечтаност.
И пак блестиш в копнежния ми зов,
в очите ми от обич тъй сияеш.
Ти молиш Бог за сетния си бряг,
но после с дъх в съня ще се завърнеш.
Защото идат спомени от свят,
без който аз не мога да си тръгна!
© Аз All rights reserved.