Не мога да спра
Не мога да спра да те обичам.
Пуснах любовта си по алеята.
Но зад нея продължавам да подтичвам
като дете без майчица след лелята.
Не мога да спра да го обмислям.
Да – много ми даде, но и толкова отне.
От друг даже не жадувам да поискам
да ме освободи от оковите тежки поне.
Не мога да спра да се заричам,
че тази моя стъпка е последна.
Но погледна ли те - мигом се обричам
на вечността - емоционално бедна.
Не мога да спра да те проклинам
затуй, че Слънцето с ръка ми скри.
А аз като глупачка да възкликвам
„Нищо! Не то ми трябва! Само ти!”
Не мога да спра да се надявам,
че не се разрушава този монумент.
Чувствата си нелегално аз продавам,
радостна, че играта няма регламент.
Не мога да спра да те запомням
като картина със чаровен недостатък
и да забравям всеки тих, болезнен спомен,
предвидливо продължавайки нататък.
© Биби All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не се бях сетила за нея. Но е много истинна.. Благодаря, Велине!
-
Имаше една песен, в която се пееше: "Защо любовта е едновременно благословия и проклятие?"
Поздрави Белназ, харесвам и споделям!!! -
Уви.. обреченост сладка..
-
...!!!
Не мога да спра да се заричам,
че тази моя стъпка е последна.
Но погледна ли те - мигом се обричам
на вечността емоционално бедна. -
Да.. дали за жалост, дали за щастие, но почти всеки минава през това. А може би трябва да има зло, за да се оцени доброто..
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
