Не мога и не искам

Не мога и не искам да се променя!

Не искам да забравя, че около мен живеят хора,

че не съм сама в живота.

Че грешат, че се колебаят, че търсят помощ...

ако могат.

Не мога и не искам да разбера,

как наркотикът „помага”.

В тази „мода”, обзела всички,

скоро никой няма да остане...

Единствено старите снимки в албума ще подсещат,

че ги е имало тези хора,

че са попаднали някога в „затвора”...

„Мисли позитивно!” – като чуя тази фраза,

ми иде всички да сгазя.

Ако само с мисъл можех да се излекувам,

щях ли толкова да се препъвам

в камъните на живота!

Щях да ги прескоча...

и по поляни с цветя да крача!

Сълзите от болка щяха да са поточе,

а раните - звездици, изгарящи в небето...

Но не мога и не искам в приказки да живея.

Не искам край мен да блестят очи,

опиянени от наркотика,

не можещи да ме познаят!

Искам хората да могат да се нарекат такива!

Да имат воля да се борят!

Да захвърлят новата „мода”!