Не мога, не искам, не ще и обичам.
Не ми отива да изпадам във екстаз –
косите ми се веят безпричинно
и губя връзка със света.
Не мога, не бива, не ще и обичам.
Агонията също ми е непривична!
И навик имам да раздавам –
в замяна нищо да не искам.
Не мога, не бива! Дали ще обичам?
В някой ъгъл дали ще се свра
да изплача всичката си болка
по една несбъдната мечта...