Сутрин, съмва се, студено,
улицата - тиха и спокойна.
Дъждовни капки ронят се, където
крие се лъжата непристойна.
Стоя, но нетърпението убива,
по залез чакам да се появиш.
Няма те, шепти небето сиво,
шепти, че можеш да ме нараниш.
Вечер, стъмва се, студено,
затварям и последната врата.
Затварям я, но без да се обръщам,
не мога повече така.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up