Oct 12, 2022, 1:42 PM

Не мога повече така 

  Poetry » Love, Landscape
349 0 2

Сутрин, съмва се, студено,
улицата - тиха и спокойна.
Дъждовни капки ронят се, където
крие се лъжата непристойна.

Стоя, но нетърпението убива,
по залез чакам да се появиш.
Няма те, шепти небето сиво,
шепти, че можеш да ме нараниш.

Вечер, стъмва се, студено,
затварям и последната врата.
Затварям я, но без да се обръщам,
не мога повече така.

© Филип Киров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??