Не мога за обич щастлива да пиша.
Не мога да искам нищо от него.
Не мога вече и да го желая скришом.
Не мога да дишам във полъха леден.
На сърцето си искам да заключа вратата,
твърде много е бягало нощем.
По-различни, вярно, са вече нещата,
не искам да обичам много още.
Заключвам вратата... и ключа запилявам
и никога вече не ще да се влюбя.
Твърде много ми дойде. Вече затварям.
Много малко ми остана да губя.
© Мария All rights reserved.