НЕ МОЖЕ БЕЗ ТЕБ ДА БОЛИ...
Открих те, за мен някак си стана вълшебна,
а в хората виждах само тъга и умора
и ми беше омръзнало просто да шепна,
със съдбата не исках вече да споря.
Срещнах те, в края на нищото, някак си...
Дали пък случайно срещнах те там?
В средата на хаоса никого нямах си,
познах те, веднага превърнах те в храм!
Оттогава в мен непрестанно е слънчево,
през нощта съм луна и милиони звезди
в небето намръщено, сиво, измъчено, ...