petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
Aug 31, 2007, 5:55 PM

Не можем лентата да връщаме назад 

  Poetry
584 0 16

По залез, някъде по пясъчния бряг
едно момиче стъпва босоного.
В тишина загърбило е своя свят,
на спомени отдадено. Не може


да върне времето, изтеклото, назад.
И в миналото още си живее -
стаило във сърцето, на дълбоко,
болката и мъката си... с обичта,


разбивайки последната илюзия,
че сринат не е нежният му свят,
че може да си върне пак любимия
и двама заедно мечти да изградят.


Уви, безсилен всеки пред Живота е -
един е филма, но от много серии.
Не можем лентата да връщаме назад -
с въздишка крачим към дома... САМИ.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно стихотворение. Много красиво. Браво!
  • Истински красиво ! Щастието може и да е илюзорно, но болката е винаги истинска ...И красотата в тази болка винаги е истинска ...Прекрасно, Петя, прекрасно !!!
  • Благодаря ви! Много сте мили!
    И наистина ме стоплиха словата ви!
    Прегръщам ви!
  • Понякога ,мила Петинка и на мене ми се струва, че съм самотна скитница на земята, но повечето време някой здраво ни държи за ръката.Аз вече съм се хванала за твоята ръчичка и ще бъдем заедно в тъгата.Виждам, че вече се смееш, гушкам те и те целувам с обич.
  • Да!Много,много жалко !А на мен,така ми се иска...
    Всеки ден,от три години си задавам въпроса :
    "Защо,животът не е филм,
    лентата назад да може да се връща
    и да си го пускам
    от там,където ми харесва ?"
  • Замислящо и вярно, НО КАКВО ДА СЕ ПРАВИ!?
    Ще вървим напред заедно!!!ПОЗДРАВИ!!!
  • И мен ме натъжи, Петинка!
    Но подкрепям Ицето-време за нова среща!
    Усмивка и топла прегръдка от мен, миличка!
  • Миналото съществува вечно. То е там някъде и ти си в него. Любими, дал господ. Само се огледай и ще видиш как ще изпълзят от висички посоки.
  • Тъжно и хубаво!!!
  • Не можем...Само се убиваме със спомени,Пети!
    Тъжен стих!
  • След срещата много тъжни стихове...
    Явно всички ни е обхванала носталгията.
    Май е време за нова среща...
    Чудесен стих, Петя!!!
    Щастлив съм, че бяхме тези дни заедно!!! Поздрави!!!
  • Тъжно...много!!!
    Прегръщам те мила!
  • Силен,много хубав стих!
    Поздрав и прегръдка!
  • Тъга...
  • Истинен,силен и дълбок стих, поздрави!
  • Е, това преди кафето, нали?
    Наистина сме безсилни пред живота, но...както се казва- смело, смахнато и безотговорно - напред в навалицата!
Random works
: ??:??