Feb 4, 2021, 8:37 AM

Не можеш да ме видиш, но ме чувстваш 

  Poetry » Love
973 0 3

При теб съм пак. Не се оглеждай ти.

Не можеш да ме видиш, мила... Аз

невидим съм... духът ми се върти

около теб ефирно, плавно, в кръг.

И с мен е Ерос в този ранен час,

и опнал със усмивка чуден лък -

стрелата му от мене чака знак,

към теб да полети със златен връх...

И ето го, сигналът - моя дъх -

и тя се впива в тебе, няма как,

и любовта вълшебна е - и в миг

прекрасно засиява твоя лик...

Не можеш да ме видиш, но ме чувстваш,

от нежния ми полъх обич вкусваш...

Сега отлитам, не като раздяла,

а като вяра истински изгряла.

Ще мисля аз за теб, мислù за мен.

При теб ще идвам всяка нощ и ден.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Дени! Ние сме духчета. Ти поне си намяташ бяла риза, а аз съм по нищо...
    Светленце, слънчице мое!!!
  • 🙂 ...
  • Асенчо, хареса ми.

    "При теб съм пак. Не се оглеждай ти.
    Не можеш да ме видиш, мила... Аз
    невидим съм... духът ми се върти
    около теб ефирно, плавно, в кръг."

    Знаеш ли, че и аз имам едно подобно:
    "Не можеш да ме видиш, но ме чувствай,
    наметнала съм бялата си риза
    и много, много бавно те целувам" Понякога авторите се чувстваме по подобен начин
Random works
: ??:??