Dec 5, 2008, 10:24 PM

Не можеш ли да ме измислиш... 

  Poetry » Love
1036 0 26
Не можеш ли да ме измислиш принце?
Пантофките отдавна отесняха ми.
И затова съм боса в сънищата ти
в които стъпвам със нозе от лава.
Следите ми разпалват залезите
в които плуват парещите многоточия...
с нестихващият глад в гърдите
за всичките щастливи пълнолуния.
А роклята ми бална вехне в скрина.
Дванадесет са ударите за раздяла.
И как ще ме откриеш истинска,
ако във мислите ти аз не съм реална?!
Каляската ми плака непробудена
с поскърцващият ритъм от очакване.
В небето си те чакам окрилена,
да ме измислиш в мигове от случване.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??