Ти беше там... това видях.
Не крий... не можеше да знаеш.
Преди това не беше тъй, нали?
А можехме безгрижно да мечтаем,
стаили любовта в гърдите си.
Ти беше там... това видях.
Не говори... не можеше да знаеш.
Преди да кажеш нещо, помисли.
Как можехме да крачим в мрака
без страх от чакащите ни съдби.
Ти беше там... това видях.
Не отричай... не можеше да знаеш.
Питай себе си преди да отговориш.
Как можехме в страста да изгорим,
прегърнати от чувства непоробени.
Ти беше там... това видях.
Не се замисляй... не можеше да знаеш.
Нима след всички мъки, които причини,
можеше сърцето ти за миг да знае,
че душата ми вечно в него ще стои.
© Йордан Малинов All rights reserved.
Поздравления!