Заключени сенки пълзят във очите,
и шепнат забравени в тъмни ъгли...
Смълчано догарят нюанси в свещИте,
безбожно захвърлени в празни души.
Застива молитвено дъх на икона
и глухо разпятие кърваво стене...
Там тихо се стича сълза ореолна,
понесла река от греховното бреме.
Невидима черква със тиха камбана,
с отворени двери за неми сърца...
Безсрамно коват я в приют на измама.
раздират стените... сълзящи платна! ...