Jul 14, 2009, 11:32 AM

Не нам! 

  Poetry » Other
731 0 7

А знаеш ли, че ти си нещо,
което аз си припознах?
Преди да се родя те срещах.
И после - след като умрях.

И пак душата ти е плам.
И пак очичките - играят!
Красавице, не нам, не нам!
Начало не наричай края.

Не говори, каквото знам.
На мене си не ме разказвай!
Аз знам какво е страст и плам,
и знам какво е - да е празно.

Като живота ми бъди -
и щедра, и немилостива.
Щастлив да бъда, че съм бил
и радостен, че си отивам.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??