Jan 12, 2018, 10:05 AM

Не намирам 

  Poetry » Love
471 0 4

Не намирам покой в дните безкрайни,
лутам се в тях като самотния странник.
Не намирам покой в дългите нощи,
часовника спрял отмерва ги още.

 

Не  намирам себе си в никой и нищо,
само спомена поддържа огнище,
не намирам живота за нужен и важен,
в празното тяло със сърце закърняло!

 

© Калоян Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Бъди себе си! Кой ти пречи? Спомни си и бъди! Стихът ми хареса!
  • Когато бяхме в такава ситуация ми казаха: започни отначало. Отговарях: Не мога. Заклещена съм. Оказа се, че мога. Колкото по-рано скъсаш със старото и започнеш на чисто, толкова по-реален е успехът!
  • Всъщност, този стих е писан преди много години имам доста стари неща, напоследък пиша все по-рядко. И това именно заради факта, че душата ми погива с годините потъпкана от самия мен.Когато дълго време се правиш на нещо което не си, забравяш всъщност кой си.
  • Имах ткъв период. Беше национална криза, семейството ми беше изгубило всичко. Нямаше пред нас път. Нямаше надежда. И... Ето ни днес. На ново място, с нов път, с нови надежди, предлагащи надежди. 10-11 години по-късно - възродени. Убедена съм, че си разбрал! Стихът, като стих е прекрасен. Говоря за настроението. Искам да ти дам повод за пренастройка. Желая ти успех!
Random works
: ??:??