Не, не казвай дори и пред себе си, че в живота сe чувстваш прекършен, ненужен. И макар да горчи и като бездна в сърцето да тегне тъгата, която нокти е впила със сила, ти вгледай се в мен с онзи блян, от който пламъкът жив се е раждал и в твоите мисли горял е с плам ... Аз зная - той никога не е угасвал! И когато излезеш от бездната мрачна, и заизскряла те срещне зората, с цвят на небе - тъй уханно и младо, и когато по пътя си нов пак поемеш, а в очите ти слънце отново блести, с прегръдка широка пристъпи ти към мене и моята обич отново вземи. Тогава разлистени млади лози ще родят вино - тъй младо и сластно. И те като нас са поели с пълни гърди светлата обич на слънцето - ново и златно.
"Тогава разлистени млади лози
ще родят вино - тъй младо и сластно.
И те като нас са поели с пълни гърди
светлата обич на слънцето - ново и златно."
Браво Петя!
Много е хубав финалът !
...и когато по пътя си нов пак поемеш,
а в очите ти слънце отново блести,
с прегръдка широка пристъпи пак към мене
и моята обич отново вземи...
* * *
Чудесен стих, Петинка! Много ми хареса! Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
а в очите ти слънце отново блести,
с прегръдка широка пристъпи пак към мене
и моята обич отново вземи.
невероятен стих, браво, Петинка!!!