Не говори, не казвай нищо!
Остави ме да съм щастлива.
От спомена на първата ни среща
и тръпката, която до днес ни залива.
На люлката сме си двама,
вперили поглед в простора,
в красотата на планината
и любовта, която в сърцата пулсира.
Умело приготвяш кафето,
поднасяш ми го с усмивка.
За този миг малко са думите,
но сърцето разбира това. ...