Не, не си отивай, както си отиват листата,
почернели от времето и от калния дъжд.
Ти си ми нужен, както росата,
както дори хлябът насъщ.
Живей, живей заради мене
и сътвори голямата ми, дивна мечта.
Виж, как преминава през нея вятър - немирник,
за нас сътворил чудеса.
И ме скрий под крилото на всяка милувка,
безпаметно изпаднала в сън,
където щастието се измерва с целувки,
с поредния сребърен звън. ...