Не ми цитирайте житейски афоризми,
животът никога не е бил тъй прост.
Той стъпква те със калните си чизми,
зад всяка радост дебне холокост.
И общо взето всичко е привидно –
зад розовите очила човек е сляп.
Със тях се вижда всеки, че е сит, но
в действителност не ни достига хляб.
Не ни достига поглед, за да видим
в душата на приятел – че вали.
И щом обиден в мрака си отиде,
не ни достига глас за тихо „Спри!”. ...