Jun 20, 2013, 2:35 PM

Не, няма... 

  Poetry
580 0 0
Аз няма да бъда вятъра галещ косите ти
в утрото хладно, изпълнено с нежност и спомени,
няма да галя след обич лицето ти,
не, няма да чакам да търсиш в мен щастие.
Няма да бъда нито брега ти, в който намираш минута спокойствие,
нито ще бъда пейзажа в очите ти, зареян в далечното минало.
Аз ще съм твоето бъдеще, твоята болка, на устните сладка усмивка,
ще бъда съня ти и просто въздишката, която от спомени тихо те връща
и тъй както ще бъда в сърцето, в ума ти, във всичко наоколо,
живота ти буря ще бъда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??