Не-О-Позитивно
Поветено на Е...дна
Когато разбито
сърцето тупти,
в безбрежен
океан
на отчаяние,
а съвестта
укрива
мълчи,
в тъмните дебри
на съзнанието.
Мисълта,
мъглива,
неясна-
в душата
прокрадва
безлично...
Понякога
мислиш,
поглед
в ляво-
надясно
въртиш се...
Огледало?!
Въпросът избеднява,
крачка напред-
след
шеметен
полет
назад.
Самичък си
мечтаеш
за приятел-
стои пред теб
"приятелят",
а би желал
да бъдеш сам...
Ще ти се
единствен-
по-различен
сън
да дъвчеш...
И бърлога-
мъничка
и тясна,
тъмна,
влажна,
гнусна-
прашна...
Твоя е.
Живееш,
мислиш,
спиш...
---------
И може би,
долита
истина,
ако човек
не се залисва,
но дори
и да поеме риска-
то
творбата ми,
се обезсмисля...
P.S. Не е написано днес, нито вчера... Написано е тогава...
© Гео Лански All rights reserved.