Луната тази вечер ми е гост.
В стаята ми влиза най-нахално.
А аз за тебе пак надигам тост
и името ти шепна тъй банално.
Часовникът тиктака в полумрак.
Захласнато го слуша тишината.
А аз хронично в чаша вино пак
таниново си давя самотата.
Не очаквам вече нищо да се случи.
Възможността премина всяка грница
Мечтателят в мен урока си научи
и пълна с провали носи раница.