Sep 28, 2022, 3:36 PM

Не омраза, а любов 

  Poetry » Love
397 0 0

Кой на тебе ме е орисал?
Пропит си във всяка моя мисъл.
Мразя миговете в, които отсъстваш
и в мрак света ми обгръщаш.
Мразя очите ти пропити с его.
Колко си наранен, че имаш само него?
Взирайки се в тях откривам океани,
и да потъна в тях,жадно протягам длани.
Мразя дълбокия ти мелодичен глас,
които бесовете в мен слушат със захлас.
Проклинам усмивката превърнала ме в твой роб,
овенчала душата ми с метален обков.
Мразя осанката-превърнала се в пристан,
при който в беда да тичам.
Не искам да чувам  смеха готещ самотата,
изпращащ в дълбините гнева и тъгата.
Ненавиждам ароматът ти носещ сладот,
нито докосването изпълващо с радост. 
Но най-много на света мразя мен,
защото без теб не мога дори и ден.

© Мария Терзийска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??