Feb 17, 2012, 11:54 PM

(не)осъзнато 

  Poetry » Love
1578 0 11
(не) осъзнато
Когато край мен (и във мен) посивее
и сива до смърт е дори тишината
и целият свят… Вече няма съмнение –
точно такъв е цветът на тъгата.
Стане ли труден денят за преглъщане,
сякаш е залък, подхвърлен на вятъра,
и е горчиво всяко завръщане…
Чувствам, това е вкусът на тъгата.
Зъзне ли утрото голо в очите ми
като улично куче, заспало на прага,
разпознавам безумните стъпки, нестихващи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Корназова All rights reserved.

Random works
: ??:??