(не) осъзнато
Когато край мен (и във мен) посивее
и сива до смърт е дори тишината
и целият свят… Вече няма съмнение –
точно такъв е цветът на тъгата.
Стане ли труден денят за преглъщане,
сякаш е залък, подхвърлен на вятъра,
и е горчиво всяко завръщане…
Чувствам, това е вкусът на тъгата.
Зъзне ли утрото голо в очите ми
като улично куче, заспало на прага,
разпознавам безумните стъпки, нестихващи ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up