Не пиша стих и епиграми
Събудих се и в петък. До неделя
ще драсна пак за тебе някой стих,
във който няма дума да обеля
как в липсата ти снощи се напих.
Днес вийвам йероглифи, запетаи,
които само ти ще разбереш.
И никой друг – китайци, даже Маи,
или пък някой фен от Бангладеш,
не ще намерят ключ за любовта ми
и болката, в която се напих.
Единствена си ти. Защо нарами
и мислите, и нощния триптих?
Обсеби самотата. И деня ми,
и срещите със друга в залез тих.
Не пиша днеска стих и епиграми.
А просто – че без тебе се напих.