Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Apr 22, 2009, 10:08 AM

Не плача 

  Poetry
966 0 16

По ръбове
полягва самотата.
Подскача
с всеки звук
насън.
От ъглите,
разбудена, тъгата
забива
ноктите  си
в мен.
До нямост
стискам я, устата.
Преглъщам
острия си вик.
Не плача...
забраних сълзите.
От тях
душата си вгорчих.
Понякога
почти наум
се моля
на звездите нощем,
да ми запазят
светъл дом
и обич,
за да се завръщам.
Когато с тайнството
на здрача
се спуснат
първите лъчи навън,
тогава
искам,
но не плача,
а се усмихвам
в моя сън.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??