Все чакате да си склоня главата
и да покажа мокрите клепачи.
Ще видите единствено сълзата,
когато ме разсмивате. Не плача.
Поне пред вас – сълзите са свещени.
Те, истинските, винаги са тайни.
А другите – които са внушени
от длъжна съпричастност - са безкрайни.
Но аз не ги познавам, те са болка,
която друг все трябва да изпие.
Така че аз си зная само колко
сълзи във нощите безсънни трия. ...