Не плачи
Недей да плачеш, мило,
и много да тъжиш,
знам, че ти е трудно
и за мен скърбиш.
Но вече ме няма
и нищо не ще промениш,
животът продължава –
напред трябва да вървиш.
Не ти казвам да ме забравиш,
но за децата помисли,
на щастлива трябва да се правиш,
колкото и да те боли.
Трябва да си много силна –
баща да си за тях,
да не усещат мойта липса
и да се чува детски смях.
Да станат силни и големи мъже,
винаги да имат ласката на твоите ръце,
да са щастливи, семейства да създадат,
много да те уважават и с внуци да те дарят.
Моля се господ сили да ти даде,
за да превъзмогнеш всичките си страхове,
че няма да се справиш понеже си сама,
но ти ще успееш, вярвам във това.
Съжалявам, че няма как да ти помогна,
а мога само да гледам отстрани,
ето това не мога да превъзмогна
и душата много ме боли.
А когато остарееш и от живота се умориш,
и вечен покой да потърсиш – решиш,
ще те чакам, мило, пред небесната врата,
но, моля те, не бързай… има време за това.
© Валери Бобев All rights reserved.
Белла сърдечни поздрави!!!