И ето пак съм сам,
знаейки, че ти си нейде там,
със самотата идва и сестра ù тъга,
и мъчителен става деня.
Просълзен и мълчалив,
стоя пред портрета ти вече сив,
мисля за теб с любов неизмерима,
сърцето си дадох на теб, любима.
Но не плачи, сърце, и не ридай,
че от мъка се умира, знай,
една душа когато е ранена,
не отмиват сълзите проблема. ...