hristam (Христина Мачикян)
531 928
Oct 8, 2013, 9:59 PM

Не по Сервантес 

  Poetry » Other
618 0 6

Това е, Санчо, остаряхме.
Нормално е, ще кажеш. Знам го.
Най-тъжно е, че отрезвяхме -
пораснахме, за да сме малки.

Предадох се на всички мелници,
това с борбата бе театър.
Задушно, Санчо. Скучни делници.
И само любовта е... вятър.

Защото сам се раждаш, друже,
и пак така си заминаваш.
На някого че бил си нужен
и той самият ще забрави...

А без илюзии е празно
сърцето, но тежи, проклетото.
Една последна ще запазя -
на изпроводяк да ми свети.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??