Nov 22, 2007, 12:15 PM

Не позволявай 

  Poetry » Other
809 0 16
 

Не позволявай, друже,

мастилото в перото да засъхне.

Та в него скрита е една стихия...

Около теб - света,

след тебе пепел

и минало, което те погубва.

Но пред теб е утрото,

изпълнено с надежди...

Пиши, изтривай,

но остави след себе си

онези листи - чернобели,

и светъл лъч за утрешни метежи

от... любов и... още нещо.

Защото утре слънцето

отново ще погали

косите ти, от вятър разпилени.

И в очите ще блести,

ще отразява твоите копнения!

NG/nnn

Септември, 2007

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??