Не презимувай в този сън!
НЕ ПРЕЗИМУВАЙ В ТОЗИ СЪН!
Наясно бях, че ще си идеш.
Защо бе този маскарад!
По спуканите керемиди
дъждът се плисна – и не спря!
Наля очите ми с олово,
и скулите ми дълго дра.
А нужно бе едничко слово –
да ме спаси. И без игра.
За миг да зная, че съм нужна,
че ненапразно се пилях,
щом в дланите ти – непослушна! –
аз общи пътища чертах.
И после сгушвах доверчиво
глава и вярвах на лъжи.
И всичко бе така красиво,
че закопнях да продължи.
Пленен от ледни браздулици,
трепери тихият ми дом.
И сякаш някой всички птици
оттук прогони мълчешком.
Излишно – спрях! – да се надявам.
Засъска зимната мъгла...
В снега следите си оставят
прекършените ми крила.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е винаги, Дени
-
Великолепна си, Валя! Поздрави!
-
И заглавията ти, и стиховете, Вале, пропити с болка! .... Без думи съм пред таланта ти!!!
-
Благодаря, Веси, все се чудя защо помним болката, дори когато е отшумяла
-
И аз те прегръщам, Наде
-
За миг да зная, че съм нужна,
че ненапразно се пилях,
Много тъжно и силно. -
Иде, Павли, иде
-
Тая думичка си е съвсем натурална, ИнаКалина, и аз я обичам, благодаря
-
Валя, хубаво е!
Харесаха ми тея браздулици! 😀 -
Силен, изстрадан стих!
-
...По спуканите керемиди
дъждът се плисна – и не спря! -
Благодаря, Доче, да, горчи
-
Истината боли силно! Дано по-скоро преболи! Поздрав за хубавото стихотворение!
-
Благодаря, Калине
-
Прегръщам те, Валенце!
-
Пожелавам ти пролет!
-
Усетих на горчивото вкуса...
Тъгата е навсякъде където
посреща я отворена врата
И само оптимизмът е резето... -
Тъжно и прекрасно! Всички са го изживявали, но малцина могат да го опишат по този завладяващ начин! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
