Пепеляшке, с твойта нежна приказка
май отдавна залезът заспива…
А защо ли в нощните ми стихове
след дванайсет болката е сива?!...
И ми става някак недокоснато,
щом реша да сричам тишината.
Търся се в откраднатите спомени,
приказно мечтая да е лято,
но… за жалост, само в твойта приказка
със сълзите идват чудни феи…
В този свят отдавна няма принцове,
мишките не стават на лакеи. ...